Това бил диалог между Господ и Моисей към края на живота на Мойсей. Всичко, което се случило в останалите глави на Числа и цялото Второзаконие, всъщност се е случило през последната година от престоя на израилтяните в пустинята, точно преди влизането им в земята. И с този стих Господ наставлявал Моисей за последните дни от живота му. Подобно на Аарон, Господ завел Моисей на една планина и там той щял умре. Но преди смъртта си Моисей можал да види цялата земя на Израел, която се е разпростряла пред него, земя, в която той копнеел да влезе, но Бог не му позволил да направи това.
Действителното настъпване на това събитие е записано във Второзаконие 34. Моисей се изкачил на връх Небо, на планината Аварим, и успял да види, по чудо, цялата земя на Израел.
Но най-интересното не било указанието на Господ към Мойсей, а отговорът на Мойсей към Господ. Той не спорил, нито се молил за живота си. Вместо това, първата му грижа била последващото ръководене на децата на Израел. С тази реакция Моисей се показал върховен лидер, човек, чиято същност била неговата грижа и чувство за отговорност за нацията, което е над и извън неговите егоистични грижи за живота и смъртта му.
Моисей молил Господ да назначи човек „който да излиза пред тях, и който да влиза пред тях, и който да ги извежда и да ги въвежда в ..”, пастир за стадото. И Бог инструктирал Моисей да назначи Исус Навин на тази длъжност.
Забележете, че не Бог назначил Исус Навин, а Мойсей, в съответствие със заповедта на Господ. Защото Мойсей е преди всичко човек и неговата грижа била за човека, който ще ръководи нацията. Бог очевидно останал начело и функцията на лидера е да се съобразява с волята Му. В действителност, заръката на Моисей към Исус Навин било: „бъди силен и смел, ….. Бог е, Който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави.” Моисей насърчил Исус Навин и го назначил за мисията: „ти ще въведеш тия люде в земята, за която Господ се е клел на бащите им, че ще им я даде, и ти ще им я разделиш за наследство. ” (Второзаконие 31:7-8)
Удивително е как Бог често е използван като патерица от хора, които се опитват да избегнат отговорността. Често казваме, че можем да седнем и да оставим нещата да вървят по свой собствен път, защото Господ прави всичко. Но Мойсей не видял нещата по този начин, нито пък Господ. Истинското човешко лидерство било необходимо за децата на Израел и Исус Навин щял да води своя народ в битка. Означавало ли това, че Господ не е част от плана? Разбира се, че не. Но човек трябвало да поеме отговорност, и лидерите трябва да бъдат отговорни за хората и да ги ръководят по начина, по който Господ възнамерява.
Моисей искал да се увери, че е назначен достоен лидер, който да го замени, преди да умре. И този водач, Исус Навин, бил човекът, който всъщност довел децата на Израил в земята.
Нека се молим за нашите лидери и управници да имат мъдростта и вярата, която Исус Навин имал, за да направят това, което е правилно за нашия народ, както Бог е заповядал.
Шабат Шалом
