“ Ако ходите по повеленията Ми, и пазите заповедите Ми и ги вършите, тогава ще ви дам дъждовете на времето им, и земята ще даде плодовете си, и полските дървета ще дадат плода си. Вършитбата ви ще трае до гроздобер и гроздоберът ще трае до сеитба; и ще ядете хляба си до насита и ще живеете безопасно в земята си. Ще дам мир на земята и ще си лягате, и никой няма да ви плаши; и ще изтребя лошите зверове от земята, и нож няма да замине през земята ви.” (Левит 26: 3-6) ). Така започва критична глава в Библията, която излага ясно очакванията на Бог от Неговия народ и наградите и наказанията, които следват съответно послушанието или непокорството. Удивително е, че всички награди и наказания са свързани с Израел. Ако Израел следва думата на Господ, Той ще ги възнагради с мир и благоденствие в тяхната земя. Ако не Му се покорят, ще бъдат заточени и разпръснати сред вражеските народи.

Но Господ завършва тази глава с невероятно изявление, обещание, което еврейският народ е носил със себе си в изгнание отново и отново: „Но и така, както са в земята на неприятелите си, няма да ги отхвърля, нито ще се отвратя от тях до там щото да ги изтребя и да наруша завета Си с тях; защото Аз съм Господ техен Бог ”(стих 44).

В продължение на векове антисемитизмът е бил подхранван от убеждението, че Господ е изоставил Своя народ, че обещанията, които са изброени конкретно в Библията за еврейския народ, вече не са от значение. Средновековните християнски теологии се основават на тази предпоставка. Но ясното твърдение в стих 44 опровергава тази идея, защото Господ изрично заявява, че въпреки изгнанието и заслуженото наказание, Той никога няма да наруши завета си с тях.

Интересното е, че Бог очаква това явление и го адресира чрез Своите пророци: “ И когато влязоха между народите, гдето отидоха, омърсиха Моето свето име, тъй щото се говореше за тях: тия са людете на Яхве, и из земята Му излязоха; смилих се, обаче, за светото Си име, което Израилевият дом бяха омърсили между народите, при които отидоха. Затова речи на Израилевия дом: така казва Господ Яхве: Аз не правя това заради вас, доме Израилев, но заради Моето свето име, което омърсихте между народите, при които отидохте. Аз ще осветя великото Си име, което е било омърсено между народите, което вие омърсихте между тях; и народите ще познаят, че Аз съм Господ, казва Господ Яхве, когато се осветя у вас пред очите им. „ (Езекиил 36:20-23)

Народа на Израел е съгрешил и е бил заточен в наказание. Но изгнанието причинява оскверняване на Господното име, защото народите казват пренебрежително - ако това е Господният народ, тогава защо е бил изведен от земята си? Очевидното изоставяне от ГОСПОД на Неговия народ кара нациите да се съмняват в самото обещание, да поставят под съмнение верността на думата на Господ – и това е дълбоко оскверняване на Неговото име. Затова Господ уверява народа си, че Той ще ги върне в неговата земя, за да не се потвърди това осквернение. И в опровергаване на лъжата за това осквернение, народите ще разберат, че Бог, наистина, никога не е нарушавал своя завет с тях.

Със създаването на Държавата Израел, а по-късно и със зашеметяващата победа през 1967 г. и завръщането в библейските райони на Йерусалим, Юдея и Самария, много от народите започнаха да отхвърлят доктрините, които формираха основата на антисемитизма, и осъзнаха, че Бог не е изоставил Своя народ. Всъщност, със завръщането на еврейския народ в Израел, името на Бог се освещава ежедневно.

Шабат Шалом