Съботната година - за шест години земеделските стопани ще обработват земята и на седмата година ще почиват. Думите, използвани тук, са свързани със съботата или Шаббат, както е известно на иврит, и са паралелни с думите в Десетте Божии заповеди четем: “Шест дни да работите и да вършите цялата си работа. А седмият ден е събота на Господа твоя БОГ. Да не вършите в него никаква работа, нито вие, нито синът ви, нито дъщеря ви, нито слугата си, нито слугинята ви, нито добитъкът ви, нито пришълецът, който е в портите ви. ” (Изход 20: 9-10)

А за Съботната година четем: „ Шест години да сееш нивите си и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му; а седмата година да бъде събота за тържествена почивка на земята, събота на Господа; в нея да не сееш нивата си и да не режеш лозето си. Да не жънеш и саморасла жетва, нито да обираш грозде от нерязано лозе; година за тържествена почивка да бъде на земята. ”(Левит 25:3-5)

Ето, че този пасаж е свързан със съботата. Но не на седмичната събота, когато почиваме на седмия ден, тази събота се отнася до земята, годината на почивка, която трябва да се спазва в седмата година.

Юбилеят е също така Събота. След седем Съботни години е петдесета година от Юбилея. В допълнение към празника, силното изсвирване / надуване на тръбите / шофарите, има дълбоко послание за свобода и възстановяване, заложени в Юбилея: „ И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете, всеки на притежанието си, и ще се върнете, всеки при семейството си.” (Левит 25:10) Заеми, взети в предишни години, се прощават, земята, прехвърлена в предишни години, се връща на неговите законни собственици, като племенните територии остават неприкосновени. Това наистина е декларация за свобода - всеки човек, който продаде земята си или някой, продаден в робство, за да облекчи дълга си, сега е вече свободен отново. Тази свобода ни е надарена от БОГ.

„Земята да се не продава за вечно, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене. ”( Левит 25:23) Този стих се простира отвъд контекста на сделките с недвижими имоти, осигурявайки по-нататъшно разбиране за връщането на земята на първоначалния си собственик. Този стих ни казва, без съмнение, че земята на Израел принадлежи на Господ. Човешкото присъствие в земята трябва да бъде в съответствие с Неговите указания и Неговите ограничения. И тези ограничения включват и този стих във Второзаконие: “и когато Господ твоят БОГ ги предаде на тебе та ги поразиш, тогава ги изтреби, като на БОГ обречени; не показвайте милост към тях, нито да ги пожалиш. ”(7:2) Думите„ не показвайте милост към тях “са превод на еврейския„ ло теханем “. Алтернативен превод на тези думи е: “не им давайте място”, или не позволявайте на нациите да имат място в земята. Това е в съответствие със стиха по-горе - земята принадлежи на БОГ и само Той има право да определи кой може да я владее.

Съботата ни напомня, че БОГ е създал света и ни е заповядано да почиваме един ден всяка седмица, да спрем нашата дейност на работа и творчество и да се посветим на духовни занимания. Земята прави същото в седмата година, и се връща към първоначалния си собственик през 50-та година, след седем цикъла на Съботни години. Посланието е същото - земята принадлежи на БОГ и само Той може да определи кой може да я притежава, кой може да я култивира и кога.

Шабат шалом