Йешуа призовал учениците Си да спазват стандарт на лична праведност, дори по-висок от скрупольозно религиозните от съвремието им. Той казал, че ако тяхната праведност не надвиши тази на фарисеите, те нямали да влязат в царството:

Защото, казвам ви, ако правдата ви не надхвърли тази на книжниците и фарисеите, никога няма да влезете в небесното царство. (Матей 5:20)

В останалата част от Проповедта си на планината Той продължавал да обяснява какво е имал предвид, че трябвало да надвишат стандарта на фарисеите. Йешуа поставя толкова високи стандарти, че някои теолози и мислители са стигнали до заключението, че неговите учения в проповедта на планината са предназначени само за разкриване на човешкия грях и неадекватност, демонстрирайки неспособността ни да спечелим спасение въз основа на нашата праведност. Според тази идея, Йешуа преподавал проповедта на планината само за да осъди учениците си за тяхната поквара и да ги убеди в тяхната нужда от Божията благодат и прошка; следователно Проповедта на планината имала за цел да противоречи на идеите на фарисеите, които учели, че човек трябва да спечели спасението чрез своите дела.

Това ли наистина означава Проповедта на Планината? Дали Йешуа просто искал да покаже на своите ученици, че добрите им дела никога не могат да заслужават вечен живот?

Това тълкуване е проблематично, защото преобръща учението на Йешуа, свеждайки го до морален побой, предназначен само да ни убеди, че не можем да живеем според Божиите стандарти. То позволява на човек да пренебрегне високите стандарти на Йешуа, като казва: „Слава Богу, че съм спасен по благодат, а не чрез дела“.

Освен това фарисеите също учели, че хората са грешни и че човешките същества се нуждаят от Божията благодат и прошка. Юдаизмът не учи, че човек трябва да спечели спасението си чрез перфектно изпълнение на добри дела. Вместо това юдаизмът учи, че човекът е грешен и трябва да разчита на Божията прошка и милост за спасение. Според юдейското учение човек трябва да се покае и да признае греховете си и да се довери на милостта на Небесния си Отец.

Йешуа не е искал морално да бие своите ученици, за да им внуши впечатлението за  човешката поквара. Той казал, че ученикът, който чува думите Му, но не ги върши, е като глупав човек, който строи къщата си на пясъка.

Един единствен текст от Тората обобщава подхода на Учителя към живота на царството: “И да вършиш това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и завладееш добрата земя, за която Господ се е клел на бащите ти”(Второзаконие 6:18). В апостолското учение, думите „ да влезеш и завладееш добрата земя” са символично еквиваленти на влизането в Небесното царство.

Шабат Шалом