Битие е самото начало на Библията, където четем красивите истории на Сътворението.

Казано е в множествено число „истории“, а не история, защото има две отделни истории за сътворението:

Глава 1, с последователното по дни описание на сътворението, започващо със земята и небето, водата и светлината и преминавайки към растения, риби, животни и накрая човек. В тази глава човекът е представен като короната на творението, като неразделна част от животинското царство, но като отделно същество. Макар че очевидно всяко животно е създадено в мъжки и женски пол, само за човек се споменава в два отделни пола. И Бог говори с мъжа и жената, благославя ги и им дава роля - да се умножават и да пълнят земята и да властват над останалата природа. Тази история за сътворението подчертава човека като неразделна част от природата, но и като висше същество в тази природа - с превъзходни възможности и отговорности.

Глава 2 започва с напълно различна версия на историята. Първите три стиха на главата всъщност са продължение на предишната глава, следвайки последователността на дните и отделяйки седмия ден като събота. В стих 4 обаче започва нова история. Според тази история, Бог създава човека, преди да създаде растителност и животни. След това той засажда градината с дървета и реки и поставя човека в тази градина. В края на историята е създадена жената. Мъжът дава на жена си име и назовава всички животни.

Представяйки творението като две различни истории, Библията ни обяснява комплексно разбиране на различните роли, които човекът играе, както към Бог, така и към творението. В първия разказ Адам е част от природата, но я превъзхожда. Той е владетел. Във втората история човекът се представя в ролята на този, който създава и поддържа връзки. Даването на име е най-фундаменталният начин за идентифициране на природата на човек, животно или предмет. Идентичността е ключова за връзката, тъй като всяко същество може да се свърже с друго само, ако собствената му отделна идентичност е непокътната. В глава 2 Адам установява връзки с животните, със съпругата си, без която е сам, и с Бог, Който носи поотделно всяко животно при Адам, за да бъде именувано.

Човекът е сложно същество - той може да управлява света, може да обича и да се грижи за ближния си човек. Два напълно различни типа личност живеят в човешката природа. И двете са от съществено значение за оцеляването на света. Ако ние само обичаме и сме съпричастни, може да не предприемаме необходимите стъпки за контрол над света, така че той да служи на човешките нужди. Ако само контролираме и защитаваме света, може да загубим способността си да обичаме.

Шалом