Големи тълпи последвали нашия Учител Йешуа, но Йешуа не търсел голям брой последователи. Вместо това Той искал няколко добри мъже и жени. Той търсел ученици. Евангелието на Матей казва: „Когато Йешуа видя тълпите, Той се качи на планината.“ Той се качил на планината, за да избяга от тълпите и да може да научи Своите ученици. И още се казва: „След като седна, учениците Му дойдоха при Него“ (Матей 5:1).

Когато учениците Му Го видели да сяда, те се приближили до Него, защото знаели, че той ще започне да ги учи. Равините винаги учели от седнало положение. В жаргона на юдаизма от първи век, седнал равин е еквивалент на пастор, пристъпващ към амвон. Изразът „той седна и започна да учи“ се появява често в равинистичната литература, отнасящо се за равин, предаващ разсъждения по някоя тема от Тората. Това обяснява защо учениците Му се събрали около него, когато го видели да сяда. Това била тяхната работа.

Ученичеството вече съществувало като утвърдена институция в юдаизма много преди появата на Йешуа и неговите последователи. Всички големи мъдреци, равини, книжници сред фарисеите и учителите на Тората имали ученици. Еврейската дума за ученик е талмид (תלמיד), дума, която просто означава „ученик.“ Задачата на ученика била да научи всичко, което преподавал учителят му.

Учениците запомняли интерпретациите, обясненията и тълкуванията на писанията от своя учител. Те запомняли историите, притчите, илюстрациите и анекдотите, които техният учител разказвал. Те се научавали да практикуват Тора, като подражават своя учител и използували неговия начин на спазване на Закона. Ученикът се стремял да стане като своя учител: „Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.”(Лука 6:40).

След като ученикът бил напълно обучен, той ставал учител и предавал учението на свои ученици, които от своя страна, когато са напълно обучени, ставали учители и възпитавали свои собствени ученици. Те учели своите ученици от името на своя учител, неговия учител и неговия учител ... предавайки устната традиция, в обем толкова голям колкото морето.

Матей 28:19-20 „Идете, прочее, научете всичките народи, …., като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал….“

Това бил методът за висше, религиозно образование по времето на Йешуа.

Когато учениците видели учителя си да сяда, те разбрали какво се очаква от тях. Те имали работа за вършене. Така те пристъпили напред и Той започнал да ги учи.

Като Негови ученици имаме същите задължения.
Учителят е седнал. Готови ли сме да учим?