Откритие на филистимското гробище (експедиция на Леон Леви в Ашкелон)

Нови доказателства разкриват, че древните хора, най-известни с библейския си конфликт с израилтяните, са имигранти в региона през 12 век пр.н.е.

„В продължение на 30 години разкопавахме Ашкелон, разкривайки Ханаанците, ранните Филистимци и по-късните Филистимци - и сега можем да започнем да изучаваме историята, която разказват тези кости“, казва Даниел М. Мастър, директор на експедицията на Леон Леви в Ашкелон и ръководи разкопките.

Екипът използва най-съвременни ДНК технологии за изследване на древни костни проби, открити по време на разкопките през 1985-2016. Анализирайки за пръв път данни от генома, получени от хора, които са живели в Ашкелон по време на бронзовата и желязната епоха (преди около 3600 до 2800 години), екипът установява, че значителна част от техните предци са от европейско население. Това произхождащо от Европа потекло се е появило в Ашкелон по времето на вероятното пристигане на филистимците през 12 век пр.н.е. Резултатите от проучването са публикувани в Science Advances.

Според Книгата на Исус Навин, земята на филистимците била в югозападната част на Левант, състояща се от петте градове - държави Газа, Ашкелон, Ашдод, Екрон и Гат, от Вади Газа на юг до река Яркон на север. Именно тази територия гърците по-късно нарекоха Палестина.

Конфликтът на израилтяните с филистимците е доказан в Библията. Самсон убива 1000 филистимци ( кн. Съдии 15), а Давид се бори с филистимеца Голиат (кн. 1 Царе 17).

Д-р Адам А. Ая, помощник-куратор на колекциите в Харвардския семитски музей и един от археолозите от Ашкелонското филистимско гробище, каза, че днес хората често искат да знаят: „Кои сме ние, откъде сме?“

"Когато открихме древните останки на бебетата, които са били твърде малки, за да пътуват и да стигнат до земята около Ашкелон, явно те са били родени на това място. И тяхната ДНК показа, че родителите им не са били от местното население - обясни Ая, като се позова на нов генетичен принос от Южна Европа, открит в костните проби, взети от бебета, погребани под подовете на филистимските домове, както е обичаят през този период.

„Цялата работа на предишните научни изследвания беше насочена в тази посока“, каза Ая. "ДНК ни отговори точно това ... ДНК ни даде възможност да оставим тези хора да говорят сами за себе си."

Майкъл Фелдман от „Института за наука за човешката история Макс Планк“, водещ автор на изследването, обясни, че генетичната разлика се дължи на свързания с Европа генен поток, за който е известно, че е бил дошъл в Ашкелон или в края на бронзовата епоха или в началото на желязната епоха.

"Този момент е в съответствие с оценките за пристигането на филистимците на брега на Левант, основани на археологически и текстови записи", каза той.

"Не само че имаме радио-въглеродни датировки, които демонстрират древността на пробите, но също така имаме стратиграфски доказателства", каза Мастърс. "Тези проби идват от внимателно изкопани останки, свързани с артефакти, които могат да бъдат точно датирани."

Археолозите открили първото филистимско гробище. От тези гробове изследователите успешно открили геномни данни от останките на 10 индивида, които са живели в Ашкелон по време на бронзовата и желязната епоха. Тези данни позволиха на екипа да сравни ДНК на хората от бронзовата и желязната епоха в Ашкелон, за да определи как те са свързани. Изследователите открили, че индивидите през всички периоди от времето са имали местен произход според  генетичния фонд на Левант, но индивидите, които са живели в ранната желязна епоха в Ашкелон, са имали европейски произход, който не е открит в предшествениците им от бронзовата епоха.

Изследователите също така открили, че свързаният с Европа компонент вече не може да бъде проследен в по-късните индивиди от Ашкелон от желязната епоха.

С други думи, в рамките на два века или по-малко, генетичният отпечатък, въведен през ранната желязна епоха, вече не се открива и изглежда, че се разрежда от местния генетичен фонд на Левант, който според изследователите предполага интензивна смес между местни и чуждестранни популации. И все пак, имаше приемственост в етническата им принадлежност.

„Филистимците са си останали филистимци - обясни Мастърс. - По-късно хората, които се наричали филистимци, много приличали на хората около тях. Тяхната етническа принадлежност не се е променила, въпреки че, като се вгледаме в техния геном, виждаме много повече от левантийското влияние, отколкото преди.

„Това е интересен начин да се види как генетиката и етносът действат по различни начини при различни принципи“, заключава Мастърс. Aя казва, че трябва да се извърши още много работа.

„Нуждаем се от повече генетични проби от този регион, за да определим по-точно откъде идва това население“, каза той.

Въпреки това, той отбеляза, че най-новите находки помагат за завършване на картината повече от всякога.

Aя казва, че археологията прилича на това да имаш пъзел с много липсващи парчета, а и самата картина липсва - и се опитваме да свържем тези части. Когато намерихме гробището и успяхме да получим ДНК доказателства от това, сякаш някой ни даде цялостната картина, по която да сглобяваме.

"И сега можем да видим, че пъзелът, който сглобяваме, всъщност съвпада с това, което предполагахме, че ще бъде", каза той.