В днешния свят, когато няма Храм, законите за жертвоприношенията изглеждат остарели и без значение. Независимо от това, вярващите продължават усърдно да изучават законите на жертвоприношенията.

Читателите на Новия Завет смятат, че днес няма жертвоприношения и че страданието, смъртта и Възкресението на Месията е извършило окончателната жертва за греховете. Вярващите често погрешно приемат пряка причинно-следствена връзка. Обикновено чуваме, че жертвоприношенията вече не се извършват, защото страданието, смъртта и Възкресението на Исус са изпълнили жертвоприношенията и те останали в древността, вече невалидни. В действителност прекратяването на жертвоприношенията и изкупителната жертва на Месията не са свързани. Еврейският народ (включително апостолите) продължили да принасят жертви в храма четиридесет години след смъртта и възкресението на Месията.

Жертвата на Йешуа надхвърля земните жертвоприношения, за които се говори в Левит. В известен смисъл може да се каже, че Неговата смърт изпълни пророческото предсказание на жертвените служби, но това не обяснява прекратяването на жертвените служби. Еврейският народ престана да принася жертви само заради разрушаването на Храма.

Дори когато Храмът все още съществувал, той представлявял само сянка от небесната реалност на Храма отгоре. Следователно жертвите на земята били сенки на по-голямо, по-високо и по-свято духовно поклонение в небесното Светилище.

В какво отношение Месия изпълнява жертвоприношенията? Ние разбираме сравнително добре, че Неговата смърт се отъждествява като жертвоприношение за греха, но само един или два от петте вида жертви, изброени в Левит, се отнасят за греха. Всеизгарянето, хляба и примирието - тези жертви не бяха приношения за грях. В какъв смисъл ги изпълнява Месия?

Жертвата на Месия не може да направи левитските жертвоприношения остарели, тъй като жертвата на Месия вече действа, преди Господ да въведе левитските жертви. Много преди дните на скинията, много преди Бог да повика Мойсей от шатъра за срещане, още преди първия грях на Адам, Месията беше „Агнецът, заклан от създаването на света“. (Откровение 13:8)

Шалом