Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2019 17:58 - Исаак, вторият Патриарх на Израел
Автор: val19 Категория: Други   
Прочетен: 395 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Детето на Авраам и Сара, първото дете, което се роди в еврейско семейство, било именувано Исаак, което означава „смях“.

Защо Авраам и Сара ще изберат името „смях“ за своето дете, което е било предопределено да бъде дълбоко духовна личност и патриарх на еврейския народ?

Името Исаак е още по-иронично, когато виждаме, че природата и характера на Исаак изглежда са били полярната противоположност на смеха и радостта. Докато Авраам бил изявен екстроверт, Исаак бил затворен в себе си; докато Авраам е характеризиран в Тората като този, който обича Бог, Исаак е характеризиран като този, който има страх от Бог. Докато Авраам представлява качества на доброта и отдаване, Исаак въплъщава сила и дисциплина. Името Исаак изглежда извън характеристиката му със своята идентичност и духовен път.

Но откъде произтича смехът? Човек може да се почувства щастлив поради някаква доброта в живота му, но за да може щастието да прелее от сърцето му и да се изрази в смях, той трябва да изпита повече от очакваната мярка за радост. Щастието става смях, когато радостното събитие надмине всички очаквания, когато човек се сблъска с непредсказуемото.

Тората описва реакцията на Сара за раждането на сина й:

И Сара каза: „Бог ми направи радост; който чуе, ще се зарадва с мен“. И тя каза: „Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми синове - защото му родих син в старините му!“

Раждането на Сара на стари години било повече от щастливо събитие; това събитие, което опровергало всички очаквания. Всеки път, когато Сара държала сина си на ръце, тя била обзета от радост - по този начин името Исаак / „смях“, било оправдавано.

Сара знаела, че точно както раждането му било неочаквано, Исаак ще стане баща на народ, чиято съдба би опровергала прогнозите и очакванията. Самото им оцеляване би било чудо. Сара разбрала, че макар Исаак да не бъде най-харизматичният от патриарсите, той ще притежава способността да създаде непредсказуема промяна, като намери доброта в най-невероятни места.

Всъщност това била централна тема от живота на Исаак. Докато Тората ни разказва малко за живота на Исаак, подробно описва успеха на Исаак като копач на кладенци. Мъдреците обясняват, че кладенците на Исаак представляват отклонение от подхода на баща му Авраам. Авраам повлиял на хората, като „донесъл водата за тях.“ Авраам бил превъзходен учител и харизматичен комуникатор. Той обсипал слушателите си с любов и със силата на своя характер ги принудил да бъдат повлияни от посланието му за Бог и морала. Исаак, за разлика от тях, не донесъл водата на хората. Вместо това той помогнал на хората да намерят извор на Божествеността в себе си. Авраам преподавал чрез споделяне и просветление; за разлика от него Исаак наблягал на дисциплината. Той овластявал учениците си да вярват в собствената си способност да копаят в себе си, да премахват психологическите бариери и сами да откриват истината.

Ето защо Исаак обичал Исав.

Исав бил детето, което изглеждало напълно незаинтересовано от идеите на баща си и дядо си. Той обичал тръпката от лов повече от вълнението от идеи. На повърхността той сякаш се намирал в духовна пустиня, лишена от вода. И все пак Исаак разбрал, че всяко творение има искра в себе си, че всяко дете има резервоар с чиста вода в себе си. Задачата на родителя и възпитателя е да изкопае кладенеца, да премахне мръсотията и да открие водата.

Така Исаак въплъщавал смях. Исаак усвоил умението за смях като въплъщение да вижда доброто на неочаквани места. Той имал способността да изкопава святостта, която лежи в сърцето на всеки човек и в душата на всяка дейност.

Като деца на нашите патриарси и матриархи, ние сме наследници на качествата и характеристиките, които са въплътили. От Исаак наследяваме способността да бъдем радостни пред голямо предизвикателство. От Исаак се научаваме да очакваме неочакваното, да вярваме в себе си и в хората около нас. От Исак наследяваме силата да създаваме смях, да откриваме по-дълбоката истина на реалността, която не винаги се забелязва с просто око. От Исак се научаваме да копаем под повърхността и намираме святостта във всеки човек и доброто във всяко преживяване.

Исаак имал сложен характер. От една страна, той бил праведен човек и единствен наследник на Авраам. Бог се явил на Исаак и го дарил с обещанията, които първоначално дал на баща му Авраам.

От друга страна, изглежда, че Исаак имал сериозен недостатък в способността си да разбира характери. Предпочел Исав, защото бил успешен ловец и пропуснал невинността и чистотата на Яков.

Ребека била благословена с мъдростта и разбрала какво му липсва на Исаак и планирала и осъществила събитията, така че Яков да получи благословията. По-късно, когато Яков се подготвил да напусне родителите си, Исаак дал на Яков допълнителни благословии - благословението на Авраам, благословението на децата и земята - същността на наследството, което ще бъде предадено на израилтяните.

Писанието въвежда историята за смяната на благословиите с изявлението: „И когато Исаак остаря, а очите му помръкнаха.“ И разбира се, слепотата на Исаак е това, което дала възможност на Яков да отиде на мястото на Исав. Словото обаче подсказва смисъл за тази слепота, който е много повече от физически. Словото казва, че когато Исаак бил поставен на олтара от баща си Авраам, небесните ангели погледнали надолу и заплакали при мисълта, че Исаак ще бъде принесен в жертва от собствения си баща. Тези сълзи паднали на Исаак и го ослепили.

Ясно е, че тази история не трябва да бъде приета буквално, тъй като след инцидента на Акейда Исаак живеел активен живот, пътувал до Герар, преговарял с Авимелех и участвал в различни други дейности, които биха били трудни за него, ако е сляп. Освен това цитираното изявление на Писанието показва, че слепотата на Исаак е функция на неговата възраст.

Словото обаче съобщава много специално послание, свързано с духовната слепота на Исаак, неговата неспособност да оцени истинската същност на характера на Исав и факта, че Яков е неговият истински наследник.

Исаак би трябвало да е имал невероятно преживяване там, на планината Мория. Той не е бил бебе - той знаел какво се случва и се подчинил на волята на Бог. Не само че Авраам бил готов да го пожертва, Исаак бил готов да бъде принесен в жертва. Докато лежал там на олтара с поглед към небето, той постигнал духовна яснота, която е почти ангелска. Но в същото време способността му да вижда злото в света, да бъде предпазен от лъжливи претенции и измами била намалена. Исаак не видял истинския характер на Исав, защото бил заслепен за неговите грешки. Това му позволило да обича сина си и го цени за добрите черти на характера, които имал - той бил всеотдаен син и се радвал да носи баща си деликатеси от лова. Но Ребека трябвало да бъде в помощ на Исаак, да насочва възприятието на Исаак и да гарантира, че наследникът на Авраам е достойният син.

Когато Яков напуснал Беершева и отпътувал за Харан, Бог се появил пред него и му обещал пряко благословението на Авраам, на децата и земята. По този начин Бог потвърдил визията на Ребека, и Яков станал последния Патриарх на еврейския народ.

Шалом



Тагове:   библия,   човечество,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: val19
Категория: Други
Прочетен: 67021
Постинги: 100
Коментари: 46
Гласове: 55
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031