Прочетен: 511 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.10.2019 21:16
Тората казва, че ние трябва да живеем в Сукот в продължение на седем дни: Левит 23:42 „В колиби (Сукот) да седите седем дена; всички туземци израилтяни да седят в колиби (Сукот).“
В допълнение, специално ни е заповядано да се „радваме пред Господа“, Левит 23:40 „…и седем дена да се веселите пред Господа вашия Бог.“ Трябва да се радваме, докато живеем в тези временни убежища.
Битие 33:17 „А Яков пътуваше за Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот.“ По време на пътуването си, Яков прави убежища за животните си. Тези приюти, в които живеят животните със сигурност не са такива, в които бихме искали да живеем. Никой не иска да живее в кучешката къща в задния двор. Освен това Яков пътува в този текст. Така че тези убежища очевидно не са предназначени да бъдат постоянни. Те служат с временна цел.
Йона 4:5-8 „Тогава Иона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града. И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Иона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата. А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата, и тя изсъхна. И щом изгря слънцето Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Иона, така щото примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра отколкото да живея.“ Четейки това, човек може да си помисли, че Йона не е голям фен на къмпингуването! Той казва, че е по-добре да умре, отколкото да живее в този дискомфорт! Може би тук много от нас могат да се оприличат с Йона. Никой не обича да е в неудобно състояние. Дори и тези от нас, които обичат да прекарват времето си навън, на открито, не искат да живеят в палатка завинаги. В края на къмпингуване повечето от нас с нетърпение очакваме да се върнем в постоянните си домове. Въпреки че предоставя някакъв подслон, суката всъщност не е най-добрият вид подслон. Не е нещо като постоянна къща. Тези, които остават в сука или палатка, са подвластни на стихиите - топлината, вятъра и дъжда. Суката е проектирана да бъде временна, а не постоянна. Много от нас, които празнуват Сукот, всъщност ще отидат на къмпинг и ще останат в палатки в продължение на седем дни. Ние, които правим това, сме много добре запознати с тези ситуации, когато вали и дъното на палатката ни се залива с вода. Събуждаме се сутринта и чувстваме почти непоносима горещина, защото слънцето грее върху палатката ни. А тези от нас, които имат деца, знаят колко е неприятно да бъдеш натъпкан в едно мъничко пространство с куп хора - това е неудобно, лепкаво и мокро. Така че никой не иска да живее в палатка по-дълго от седем дни - и за много от нас, ако сме честни, седем дни дори са твърде много. Но дори и да не ходим буквално на къмпинг за Сукот, обикновено изпитваме дискомфорт, свързан със суката. Ако изберем по-традиционно спазване, като изградим собствена сука отстрани на къщата и просто прекарваме време в нея през деня, сме подвластни на природните стихии. Става твърде студено или прекалено горещо. Ако има много хора, става претъпкано и неудобно. Буболечки могат да влязат и т.н. Така че това повдига въпрос: Защо правим това на себе си? Е, ние го правим, защото обичаме Бог и искаме да почитаме Неговото слово. И това е нещо, което Той ни казва да правим, затова ние го правим. Но защо Бог ни заповядва да живеем в сука по време на Сукот? Какъв е смисъла да се настаняваме във временни, неудобни палатки в продължение на седем дни? Бог просто ни кара да прескачаме религиозни обръчи, за да се забавлява? Или има нещо, което всъщност трябва да научим от този странен ритуал? Празникът на Сукот не е единствения празник, в който ни е заповядано да правим неудобни неща. Например, по време на празника на безквасния хляб, постим в продължение на седем дни от храни, които съдържат квас. Никой друг път не копнеем за голяма пица, бургер или дебел комат хляб, отколкото по време на Празника на безквасния хляб. Но ние се отказваме от основно удоволствие за една седмица, за да се свържем по-дълбоко с Бог чрез спазването на Неговото слово. Знаем, че тези видове практики не са произволни, а имат за цел да ни научат на нещо по-дълбоко. Ритуалите са свързани с празника и това, което празникът има за цел да ни напомни. Ако погледнем какво напомнят тези празници, можем по-добре да разберем защо Бог ни казва да живеем в сука по време на Сукот.
Първо, Сукот е един от трите големи празници, споменати в Тората. Останалите две са Безквасници и Шавуот. И трите празника са споменати в книгата Изход: Изход 23:14-17 „Три пъти в годината да Ми правиш празник. Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дена да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл из Египет; и никой да не се яви пред Мене с празни ръце; и празника на жетвата, на първите плодове на труда ти, на това, което си посял в нивата; и празника на беритбата при края на годината, когато прибираш плодовете си от нивата. Три пъти в годината всичките твои мъжки да се явяват пред Господа Яхве.“ Така че основната цел на тези фестивали е да празнуват различните реколти през цялата година. Безквасният хляб е в началото на ечемичната реколта през пролетта. Шавуот е в началото на реколтата на пшеница. И Сукот празнува реколтата от плодове - грозде, смокини, маслини и всичко останало, което се събира по това време. Тези фестивали имат символика отвъд самото честване на реколтата. Те напомнят минали събития - по-конкретно събитията, свързани с пътуването на Израел от Египет до Обещаната земя. Пасхата и безквасният хляб например напомнят, че Бог е избавил Израел от робството в Египет: Изход 13:7-8 „Безквасно ще се яде през седемте дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели. И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: това правя поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет.“ Избавянето на Израел от Египет е доста значимо събитие. Определящ момент в тяхната история и нашата. Писанията казват, че Израел напуснал Египет набързо и затова нямал време да изчака хляба им да втаса. Това е една от причините да ядем безквасен хляб - да ни свърже с това велико събитие, когато Бог избави Своя народ. За Шавуот, Левит 23:16-17 „до следващия ден подир седмата събота да изброите петдесет дена, и тогава да принесете новохлебен принос Господу. Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети от ефа чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове Господу.“ Писанието не казва изрично, но традицията смята, че на Шавуот Бог е дал Тората на Израел. Било е около Шавуот, когато Израел стигнал до планината Синай. Казано е също, че двата хляба, които се разклащат, са символ на Десетте заповеди, които първоначално са били дадени на две каменни плочи. И в двата случая Шавуот припомня това събитие, което отново е друг важен и определящ момент в историята на Израел.
Тогава какво напомня Сукот? Левит 23:42-43 „В колиби да седите седем дена; всички туземци израилтяни да седят в колиби, за да познаят бъдещите ви поколения, че в колиби направих израилтяните да седят, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ, вашият Бог.“ Това не изглежда така кулминационно като първите два празника - Пасха, която припомня освобождение от робството в Египет и Шавуот, който припомня даването на Тората - брачният договор между Бог и Неговия народ, който го определя като специален народ с уникалното призвание да представя Бог на народите. Това са едновременно чудодейни и силни събития, които си струва да празнуваме!
И така, защо Суккот напомня нещо толкова светско и дори някак потискащо в сравнение с другите празнични дни? И защо специално ни е заповядано да се радваме като част от този празник? Да помислим върху това. Какво има да се радваме за ужасяващото време за Израел, пътуващ през пустинята - история, изпълнена със смърт, страдания, неуспехи и трудни изпитания? Изглежда повече като събитие, което да скърбиш, отколкото да се радваш. Освен факта, че Израел е обитавал временни убежища по време на пътешествието си в пустинята, Тората всъщност не ни дава повече представа защо ни се казва да живеем във временни колиби по време на празника. Може би нещо в Новия завет ще ни даде представа. Това е така и при другите два празнични фестивала. В светлината на изкуплението от Исус Христос тези фестивали придобиват съдържание на дълбочина и смисъл. Безквасният хляб: 1 Коринтяни 5:7-8 „Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, - тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан за нас. Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.“ Павел извлича духовен урок от безквасния хляб. Празникът не е само за премахване на физическия квас от домовете ни, но и за премахване на злоба и зло от живота ни. А яденето на безквасен хляб символизира преследването на искреност и истина. За Шавуот, Деяния 2:1-4 „И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като звученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“ Шавуот не само припомня даването на Тората, но и даването на Светия Дух. Точно както Бог ни даде своята Тора, за да ни покаже как да живеем, Той ни даде Своя Дух, за да ни подкрепи със сила да живеем според Неговата Тора. И ние, които имаме Неговия Дух и Неговата Тора, отново сме призовани да бъдем Негови свидетели на народите.
А има ли нещо в Новия Завет, което да хвърли малко светлина върху духовното значение на суката? 2 Петър 1:12-15 „Затова всякога ще бъда готов да ви напомням за тия работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега държите. И мисля, че е право, докато съм в тая телесна хижа (сука), да ви подтиквам чрез напомняне; понеже зная, че скоро ще напусна хижата (сука) си, както ми извести нашият Господ Исус Христос. Даже ще се постарая щото вие и след смъртта ми, да можете всякога да помните тия работи.“ И така, Петър говори за това, че е в палатка, а след това я напуска, приравнявайки това към своята смърт. Очевидно той не говори за отсядане в буквална палатка тук. Думата "палатка" е метафора. Получаваме още по-ясна картина от 2 Кор. 5:1-10 „Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, стига само, облечени с него, да не се намерим голи. Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота. А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това. И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа, защото с вярване ходим, а не с виждане, понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа. Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него. Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.“ Така Петър и Павел сравняват настоящите ни тела с шатра - временно убежище. Може би можем да кажем, че една сука представлява физическото тяло. Точно както сука е временно жилище, така и нашите физически тела са временни жилища. Точно както израилтяните пътували в пустинята във временни убежища, очаквайки своя постоянен дом в Обещаната земя, ние пътуваме през този живот в смъртни тела - нашият Сукот, ако щете - в очакване на постоянния ни дом в Обещаното царство да дойде. Когато Царството на Месия дойде на земята в пълнота, ние ще изтъргуваме временния си дом за постоянен дом. Тоест, ще продаваме нашите временни, смъртни тела за вечни, безсмъртни тела.
Ето какво Писанието учи за бъдещото възкресение: 1 Коринтяни 15:50-53 „А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. Ето, една тайна ви казвам: не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.“ Така че ние установихме, че сука представлява нашите тела, по-специално нашата смъртност, тоест фактът, че умираме. Ако някога изградите традиционна сука като част от празника Сукот, с действителни клони и листа отгоре, ще забележите, че в началото на фестивала е свежа и зелена и пълна с "живот". Но в края на седмицата е изсъхнала и сива. Сука се разпада и умира, точно както ние, напомняйки ни, че този живот е временен и отминава. Чете се книгата на Еклисиаст по време на Сукот, която отново поддържа същата тема. Всичко е в това че този живот е временен. Така че сега, когато разбираме символиката на шатрата, се повдига друг въпрос: защо? Защо символиката е толкова тъжна, толкова потискаща - особено в светлината на Божията много ясна заповед да се радваме по време на този празник? Защо фактът, че ще умрем е нещо, за да празнуваме? Има два отговора - първо, ние имаме постоянен дом - безсмъртно тяло - да очакваме с нетърпение след като този временен отмине. Затова се радваме на тази надежда, която имаме! Всъщност това символизира осмият ден.
Според заповедта живеем във временни убежища в продължение на седем дни, но след това има мистериозен осми ден, който е част от фестивала на Сукот и все пак се отличава от него. На този осми ден не живеем във временна палатка. Този последен ден представлява бъдещото възкресение, както и новите небеса и нова земя, когато смъртта се премахва. Вторият отговор на въпроса защо се радваме по време на Сукот, е обяснено в Яков 1:2-4 „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“ Това не е естествена радост в отговор на щастлива ситуация; това е радост, която избираме, независимо от обстоятелствата, в които се намираме. Следователно празникът на Сукот ни учи да се радваме дори когато сме в нещастни ситуации. И един от начините за постигане на това е чрез заповедта да живеем в неудобни, влажни или горещи временни убежища и въпреки това да се радваме през цялото време. Ние трябва да се радваме в тези умиращи тела. Радваме се, въпреки че животът е труден и объркващ и изглежда като че „всичко е суета“, както казва Еклесиаст. Избираме да се радваме, въпреки настоящите обстоятелства и с нетърпение очакваме бъдещия си постоянен дом. 1 Солуняни 5:16-18 „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.“
Молим се да си благословен от това учение. Запомни, продължи да проверяваш всичко.
Хаг Сукот Самеах!
