продължение

  Ето я ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЕВАНГЕЛИЕТО, за която пише Павел. Начинът, по който Бог ще събере Своя народ, беше скрит за много дълго време. Много хора и до днес не разбират Павловото учение по този въпрос. Как може Бог да се ожени отново за тази, с която се е развел, след като е забранено от Него? Имаше само един начин, този закон може да се анулира чрез СМЪРТТА - Римляни 7:2 „Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.“

 Затова, Христос слезе и умря за изгубените овце, за да ги върне обратно в кошарата. Той дойде като Словото, за да умре вместо нас. Единственият начин, по който брачния завет можел да бъде отменен, било чрез смърт на някой от партньорите. Това била Неговата цел. Да умре като Син Божий, за да възстанови загубеното.

Това наистина е „най-голямата любовна история, НИКОГА неразказвана“.

 Йоан 15:13 „Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.“ Когато умираме в Него, ние сме мъртви за греховете на нашето неподчинение. Ако живеем в Него, можем да се съберем отново с Отца, но ако не сме в Него, все още сме в разведено състояние. Смятани за мъртви в нашите грехове, не можем да се обединим с Бога - първият Първосвещеник.

  Ефрем бил обявен за духовно мъртъв преди развода дори, заради поклонението на Ваал. Това не било достатъчно за анулиране на завета, защото духовната смърт ги направила мъртви в своите грехове и извън завета с Отца. Заради бунта си те вече не били Божи народ. Осия 1:9 „И Господ рече: наречи го ло-аммий - не люде мои; защото вие не сте Мои люде и Аз не ще бъда ваш Бог.“

 Колосяни 2:13 „И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления.“  „Мъртви в твоите грехове“ и „необрязаното си плътско естество“, означава извън завета. Обрязването тук означава завет.

  Това е историята на блудния син: Лука 15:24 „Защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.“ Блудният син е Ефрем, смятан за мъртъв.

  Анулирането на брачния завет и установяването на новия се изпълни, когато идеалният Син, Йешуа, дойде и умря като Божи Син. Той умря вместо нас, тъй като дойде като Божи Син .... Израил. Израил бил смятан за първороден от Бог: Изход 4:22-23 „а ти кажи на Фараона: така говори Яхве: Израил ми е син, първородният ми; и казвам ти: пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти.“ Израил, първородния, когато се разбунтувал това му било отнето. Йешуа бил наречен Син Божий, подчинявайки се  във всичко, докрай. Когато Той умря на кръста, брачният завет бил обявен за унищожен, защото Той умря като истинският Син Израил. Така че сега ни е позволено да се доближим отново към Яхве, ако сме в Него.

  Някои казват: „Как така Йешуа може да бъде младоженецът на булката? Има закон, който казва: Втор. 22:30 „никой да не взима жената на баща си, нито да открива полата на баща си.“ Първо, позоваването на този текст предполага, че бащата все още е женен за тази жена, тъй като актът би опозорил леглото му. Не е така при Ефрем, който бил разведен и вече не е жената на Бащата.

  Второ, имаме работа с метафори, както навсякъде в Писанията. Метафорично казано, Йешуа  изпълнява много роли, но нито една от тях не е непременно „над“ друга. Той е добрият пастир, в същото време е Божието агне. Разбира се, че Той не е пастир на себе си. Това са метафори. Той е Младоженецът на булката, Божият Син, Словото Божие и дори Крайъгълният камък и още много.

  В нашата тема Той дойде като Син на Бог, за изгубените племена. Умира като Син на Бог и анулира брачния завет, за да направи път за новия. Да си припомним Матей 15:24 „а Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.“

  Изкуплението на разведеното Северно царство било тайната, която пророците не могли да разберат, Матей 13:17 „защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.“ Тайната била разкрита в Божието Слово, дошло да умре и да възкръсне от мъртвите, за да ни доведе обратно към Него - и вечния Му закон. Римляни 16:25-27 „според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена, а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата.“

  Христос дойде да върне Своя народ в единството, установено в Неговия завет. Матей 5:17 „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.“ Той дойде да изкупи Своя народ, за да могат да се върнат в завет с Него, живеейки в послушание към Неговия Закон.

  По времето на Христос евреите били основно разположени в Юдея, но други са живеели при други народи. Йоан 7:35 „На това юдеите рекоха помежду си: къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?“ Това са тези, за които пише в Деяния 2:5 „а тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.“ Това са тези, на които Петър казал в Деяния 2:39 „Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, които Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.“

 Мисията на Христос била събирането на изгубените овце на Израил. По време на служението Му все още имало някои, които разпознавали кои са, като пророчицата Анна в Лука 2:36 „Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе“. Знаейки, че в околните райони има такива, Христовият фокус се съсредоточи върху тях. Матей 10:5-6 „Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: не пътувайте към езичниците, и в самарянски град не влизайте; но по-добре отивайте при изгубените овце от Израилевия дом.“

 Много пъти в Новият завет се обръщат към онези овце, разпръснати между народите. 1 Петър 1:1 „Петър, апостол Исус Христов, до избраните пришелци, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния“.  А в 1 Петър 1:22-25 „понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце, тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае до века. Защото "всяка твар е като трева, и всичката ѝ слава като цвят от трева; тревата изсъхва, и цветът ѝ окапва, но Словото Божие трае до века"; и това е словото, което ви е благовестено.“ По-нататък той потвърждава с кого говори, 1 Петър 2:9 „вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“. Изход 19:6 „и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.“ А Яков казва в 1:1 „Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.“

  Това е осъществяване на думите, изречени над Ефрем, в Битие 48:19 „но баща му отказа, като рече: зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.“ Ефрем щял да стане множество народи. Не само разпръснат сред тях, пълнотата на пророчеството е, че Ефрем би станал множество народи.

 На иврит "множество НАРОДИ" е "melo ha "goyim", = "пълнотата на народите". На гръцки "народи" означава "езичници". Името "езичници" просто означава "на народите". И така, за да достигне до онези, които вече са били асимилирани в народите, Бог даде на Павел служение за помирение към езичниците, 1 Тимотей 2:7 „за което аз бях поставен проповедник и апостол, истина казвам, не лъжа, учител на езичниците във вярата и истината.“

 Именно в това служение за помирение Павел трябвало да върне Северното царство в единство с Южното царство. Това не била лесна задача, тъй като евреите свършили доста работа в разширяването на вече съществуваща пропаст с техните добавени закони. Евреите създали и физическа бариера в храмовия двор. Езичниците прозелити не били допускани през тази стена, която Павел посочва като метафора на допълнителните закони: Ефесяни 2:11-16 „..вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце, в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света. А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа. Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.“ Откъде произхожда тази враждебност? Левит 26:21 „и ако ходите враждебно на Мене и не склоните да Ме слушате, ще наложа върху вас седмократно повече язви според греховете ви.“ Христос дошъл да премахне враждебността и бунта им към Отца и един към друг, чрез кръста, което позволява на двамата отново да станат едно.

  Божият закон казва във Втор. 12:32 „Внимавайте да вършите всичко що ви заповядвам; да не притуряш на него, нито да отнимаш от него.“ Южното царство прибави към него, а Северното царство отне от него. Това е бунт срещу Божия закон. Ето защо Исая каза на Южното царство в 53:6 „Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.“ Така се случва днес по същия модел, както било в деня на служението на Павел. Евреите добавят към закона, а езичниците отнемат от закона, и двете групи нарушават Втор. 4:2 „Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам.“

  И днес съществуват същите проблеми, с които Павел се борел в своето служение. Защото има някои, които все още остават враждебни към Божия закон, точно както онези, които го правели по времето на Павел: Римляни 8:6-8 „Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога.“ 

 Римляни 11:25-27 „Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова; и ето завета от Мене към тях: когато отнема греховете им".  Тук има две ключови фрази. Първо, „пълнотата на езичниците“. Това е пряка справка за пророчество, казано над Ефрем в Битие 48. "Мело ха "гоим", пълнотата на народите ... пълнотата на езичниците. И второ: „ЦЕЛИЯТ Израил ще бъде спасен“. Значи Южното и Северното царство. Евреи и езичници всички се събират заедно.

Римляни 11:26 „..така целият Израил ще се спаси, както е писано…“

  Римляни 11 говори за двете маслинови дървета, култивираното и дивото, представляващи двете царства. Акцентът е, че царството или маслиновото дърво, което беше разбито, сега се събира. За него беше казано в Йеремия 11:16 „Господ те нарече Маслина вечнозелена, красива доброплодна; но с шум на силно вълнение запали огън върху нея, и клоните й се строшиха.“ Както се говори в Езекиил 37:15-24 „вземи си един жезъл та напиши на него: за Юда и за другарите му израилтяните; тогава вземи друг жезъл и напиши на него: за Иосифа, жезъла на Ефрема и другарите му целия Израилев дом. И съедини си ги един с друг в един жезъл, за да станат един в ръката ти…… ето, Аз ще взема израилтяните изсред народите гдето са отишли, и като ги събера от всякъде ще ги доведа в земята им; и ще ги направя един народ в земята, върху Израилевите планини; един цар ще царува над всички тях; и не ще бъдат вече два народа, нито ще бъдат за напред разделени в две царства. …. така те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог. И слугата Ми Давид ще бъде цар на тях; над всички тях ще има един пастир; и те ще ходят в съдбите Ми, и ще пазят повеленията Ми и ще ги извършват.“

  Мисията на Христос беше да върне отново Неговото Царство като едно цяло, единно във вярата на Авраам, в послушанието, Йоан 8:39 „Те в отговор Му казаха: наш баща е Авраам. Исус им каза: ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.“

Това е ОГРОМНО! Христос казва тук, че НЯКОЙ, който прави това, което направи Авраам, се счита за дете на Авраам, Битие 26:4-5 „И ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята; понеже Авраам послуша гласа Ми, и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.“

Следва продължение…