Много християни казват, че получават по-дълбоко разбиране на Библията, след като са посетили Израел. Повечето биха казали: „Писанията оживяват.” Но дори и след като християните са преживели точността на Святия древен текст, все още е трудно за повечето от нас да приемем, че библейското пророчество може да се сбъдне точно сега.

 

Изглежда, че подобен проблем може да се е случил преди 2000 години, когато Йешуа вървеше из Израел. От Писанията в Новия Завет изглежда очевидно, че мнозина са вярвали, че Израел е близо до установяване на Царството, и че Йешуа (Исус) може да бъде този, който ще седне на обещания вечен трон на Давид. Идеята - дори тогава - била трудно да се приеме, под римската окупация. Въпросите “Може ли да е?” и “Дали това е времето?” или дори “Ние си мислехме, че Той е Той” се виждат в цялата християнска Библия. (Матей 12:23, Лука 1:32,33; 7:20; 22:67; 24:21, Йоан 4:29; 7: 26,31,40-43; Деяния 1:6).

Аз бях развълнуван да видя и докосна реалността на пророчеството, когато дойдох в Израел. Защо християнин да не може да бъде развълнуван? Как може един последовател на Йешуа да не бъде мотивиран да задава същите въпроси днес, когато в Израел сега се случват толкова много пророчества?

Повечето християни преживяват връзката си с Бог веднъж седмично / месец / година в сграда, която не е твърде далеч от дома. Идеята, че Бог ще постави Името Си на едно конкретно място и няма да ни даде възможност да създадем наш собствен дом на Бог, е чужда за нас. Един известен пастор, подкрепящ Израел, казва на своето събрание, всеки да донесе своите десятъци и приноси в „Господния дом“. Къде точно е Домът на Господ или Домът на молитвата, според Писанието? (Исая 56:7; Марк 11:17; 1 Летописи 6:32; Псалми 122:1,2)

Може да се почувствате неудобно от тези въпроси. Може би си мислите: „... защо да разтърсвам лодката? Нашето събрание прави толкова много добри неща за нашата общност. Чувствам Божия Дух, когато се покланям там.” Аз не поставям под съмнение необходимостта от вашето събрание и добрата работа, която прави църквата ви, или духовното ви преживяване там, но ако Бог има план за спасяване, не мислите ли, че би било добре за вашата църква да се качи на борда с този план? (Римляни 11:33-36)

Йешуа, който всеки християнин вярва, че е Месия, присъства в синагогата всяка събота. Също така изглеждаше, че всички последователи на Йешуа - дори след Неговото възнесение - присъстваха в синагогите. (Матей 12:8, Марк 1:21; 6:2, Лука 4:16, Деяния 13:14,42; 15:21; 18:4) Каква е целта на синагогата? В юдаизма синагогата се нарича „малък храм“. Светият храм в Ерусалим е „Големият храм“ - мястото, което Бог е избрал да постави Своето Име. (Второзаконие 12:5,11; 16:2,6,11; 1Царе 5: 5; 8:29, 2 Летописи 6: 20,26,33; Езекиил 43:7). В 2 Летописи 6:20 Соломон признава, че Бог ще чуе молитвите на Божия народ, когато се молят към храма в Ерусалим. Даниил се е молил към Ерусалим от плена си във Вавилон, дори след като Храмът бил унищожен. (Даниил 6:10,11)

Защо тогава повечето църкви не смятат за важно да се обърнат към Ерусалим? Нека да разгледаме разказа в Йоан 4:4-42, където Йешуа среща жената край кладенеца.

Винаги е било вълнуващо да бъда на мястото, където има толкова много от Писанията. Не съм сигурен точно кога бях събуден за това значение, но думите на самарянката говориха директно на моето дълбоко вкоренено заместващо разбиране, когато тя каза в стих 20: „Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.” Стих 21 изглежда урежда въпроса, когато Йешуа отговори, че скоро няма да се покланяме нито тук или в Ерусалим, но след това в стих 22 Той изстрелва точно - “Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите."

За съжаление, малко по-късно, ние виждаме как една невярна религия удушава религиозната общност. В Лука 9:51-53 четем, че когато дойде време за приемане на Йешуа, лицето Му беше непоколебимо насочено към Ерусалим. Стих 53 може да бъде най-тъжното Писание в цялата християнска Библия. "Самаряните не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим."

Бих искал да кажа, че повечето от нас все още несъзнателно споделят същата заместваща теология като самаряните. Не само, че не сме обърнати към Ерусалим, ние отхвърляме идеята, че нашият Месия е обърнат към Ерусалим. Ние се задоволяваме да почитаме Бога на планината, която избираме, а не Неговата.

Какви са доказателствата, че ние или нашите събрания практикуваме някаква форма на заместителна теология?

Интересен е Псалм 30:5,11. Този псалм или песен първоначално е бил написан от цар Давид като посвещение за Светия храм в Йерусалим или за това, което се нарича още "Дом на Давид". Възможно ли е цар Давид да е повярвал, че храмът в Йерусалим ще превърне жалеенето му в танци? Разбира се. Възможно ли е също така, че очевидното разочарование на Йешуа от корупцията в Храма е дошло от това, че къщата на Неговия Отец не може да бъде вертеп на крадци, но че трябва да бъде Дом на молитвата - място за поклонение и танци? (Йоан 2:13-17; Матей 21:13; Марк 11:17; Лука 19:46; 2 Царе 6:14,15)

Често в църквите се цитира Римляни 10:13: „Който призовава името на Господа, ще се спаси.” Павел цитира стих от Йоил 2:32. Можем да видим стиха в неговия пълен контекст, където Йоил продължава и казва: „Защото на хълма Сион и в Ерусалим ще има избавление, Както рече Господ, И между оцелелите ония, които Господ ще повика“. Йоил ни уверява, че освобождението или спасението ще дойде от Ерусалим.

Ако вие или вашата църква сте се молили, че Бог ще ви даде “венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух”, тогава вие просто се молихте за стих от Исая 61:3, който дойде от Духа Господен, по-специално за Сион (Ерусалим).

Не казвам, че не се нуждаем от църкви. Ние отчаяно се нуждаем от църкви по целия свят, които са приковани към пророчески план на Бог. (Лука 16:31; Лука 13:24, 28-29) Това, от което не се нуждаем, са конгрегациите, които преподават заместващата теология. Последователите на Йешуа преди 2000 години, тези, които седяха при краката Му - които продължиха във вярата - бяха в Храма нощем и денем, молейки се за изкуплението. (Деяния от 2 до 4) Същото изкупление в Ерусалим, за което Анна се моли, когато е свидетел на Йешуа като бебе в храма. (Лука 2:36-38)

Когато Месията се върне на земята, ще се вълнуваш ли, че лицето Му отново е насочено към Ерусалим? „Галилеяни, защо стоите (на Елеонския хълм)  та гледате към небето? Същият този Йешуа / Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.”(Деяния 1:11).

“ И видях, и ето, Агнето стои на хълма Сион… ” (Откровение 14:1)

Моля, не отхвърляйте Месията - лъвът от племето на Юда. Прегърнете Него и мястото, срещу което е изправено лицето Му, за да принесе Божественото Присъствие на Бог в Неговия Свят Храм, за да царува над цялата земя. (Лука 1:32,33; Захария 8:3; 14:4; Езекил 37: 24-28)

Все още има време за самаряните - имам предвид християните - да се покланят на Бог в Ерусалим. Все още има време да следваме примера и ученията на нашия Рави, нашия Цар, нашия Месия и да се обърнем към Ерусалим.